ЗДРАВЕЙТЕ !!!
Това е моят блог...защо го създадох ли? Просто да се мотам във виртуала, да си пиша глупостите, да споделям с приятели и врагове болките и радостите, да казвам понякога това, което искам, с надеждата, че тук ще влязат малко повече хора, отколкото са приятелите ми за по кафе, или просто така...илюзията за едно цветно, макар и виртуално съществуване....Оставате ли?...
Не мисля да ви занимавам със себе си, но от възпитание - нормален, относително интелигентен, уравновесен и спокоен човек в зряла възраст, обичам да обичам, никого не мразя, не пия алкохол /и чудо - още съм жив!/, нищо човешко не ми е чуждо, отвеян съм на тема езотерика, паранормално, и невидимо, но няма да говорим за това....
Ще бъдем ли приятели?...Оставате ли??...
Непозната...
Браво,Ванко!!! Най-после!!! Обичаме те!
ОтговорИзтриванеПредопределено е.....
ОтговорИзтриванеНе чукай на дърво. Ще ти се случа.
Обречена съм ти от цели сто живота.
По теб ще тръгна като тънък ручей
и ще се гмурна във сърцето ти. Дълбоко.
Ще станеш целият водовъртежен.
Така съм влюбена, че просто си безсилен.
А аз се чувствам до полуда нежна,
когато тихичко по тебе се разливам.
Не можеш да ме спреш да те обичам.
Заключих миналото си и хвърлих ключа.
Сега съм твоето объркано момиче.
Не чукай на дърво. Ще ти се случа!
Така те обичам
ОтговорИзтриванеАз затварям очи и със пръсти погалвам лицето ти.
Всяка бръчица, всяка малка трапчинка.
И усещам - незнайно как - нежността да струи от ръцете ми.
И съм цялата обич.И трептящо избликвам.
След това те целувам. И се стапям по устните.
И светът се топи.Топи се Вселената.
Аз умирам във себе си. И във тебе възкръсвам.
За да можеш и ти да възкръснеш във мене.
Трепват миглите. От сълзи натежали.
Аз заспивам в ръцете ти. Укротена и тиха.
Тази вечер Луната ще е мокра и бяла.
И ще пише в небето най-любовните стихове.
Иска ми се "...да живея Някъде Другаде. С теб. В избродирани ръчно градчета... Би било весело. В библиотеката - многотомно време. Любовта - изпаднал в несвяст раздел - би ни прелиствала с шепот страниците в сърцата..." Ева Липска
ОтговорИзтриванеЧестит празник на влюбените на теб - мъжът, който най-много заслужава да получава любов, защото както никой друг умееш да даряваш своята !
Дъжд
ОтговорИзтриванеПо устните ми твоят дъх шепти
най-нежното магично заклинание.
По кожата ми тръпнат и пълзят
ръцете ти, превърнати в стенания.
А след това, на ред съм аз -
със длани проследявам пулса ти.
Докосвам те. Едва. Едва...
И после пак. Обаче с устни.
Очите ми са тъмни като грях.
И нещо в тях напомня изкушение.
Потъва погледът ти бавно в тях,
и ти потъваш целият. Във мене.
Навън вали ли? Господи, не знам!
Във мене се взривяват сто планети.
И ставам мека, топла, и ...жена.
А ти заспиваш тихо във ръцете ми.
Някои хора винаги ще са специални - Аманда Брадли
ОтговорИзтриванеНякои хора не чакат да бъдат помолени
за помощ, да ни изслушат, да бъдат до нас,
да са загрижени за нас...
Някои хора просто знаят как да дават от сърце
и някакси,
дори не подозират
колко са самопожертвувателни и колко са
грижовни,
колко са ни необходими
и колко са животите, до които се докосват.
Тези хора
винаги ще бъдат специални
и винаги ще означават
много за нас.
~~~~~~~~~~~
На теб
ОтговорИзтриванеТова си ти! Без смешни бутафории -
надраснал себе си без мерзост и лъжи...
Спокоен, мъдър... Мъжки отговорен -
прощаващ женски дребнички вини.
Прекрачил тихо хиляди премеждия,
безбройни болки тихо надживял...
Погребал куп безмислени надеждици.
Любови малко скътал, много разпилял.
Сурови устни и очи, горещи длани,
събрали много разум, мъдрост и тъга.
А в бръчиците ти, от смях издялана
е истинската мъжка красота...
Презрял актьора в себе си. Скептичен.
Невярващ даже вече и в сълзи...
И толкоз извървял. И тъй различен
от всички жалки земни суети...
Какво си...
ОтговорИзтриванеЗа мене лятното слънце си ти,
което сутрин ме целува по устата.
И разпилява сребърни лъчи
в най-тъмните усои на душата...
За мен живителния дъжд си ти,
който ме полива сякаш цвете.
И аз цъфтя. А щом се свечери
на любовта обира плодовете.
За мене огънят от страст си ти,
който ме изгаря без остатък.
От пепелта на общите ни дни
градим любов в живота кратък.
За мен си облакът-утеха ти,
където пристан тих намирам.
И в най- дъждовните и мрачни дни
при теб на сигурно се спирам.
За мен си бризът морски ти,
който всичките ми тайни знае.
Такава ме обича. Без лъжи.
Тъй искрена… И не накрая
за мен спасителният дъх ти,
когато чувствам, че се задушавам.
За мене си мъжът от моите мечти.
И сбъднат сън. Дано го заслужавам!
===
ОтговорИзтриванеИскам
Искам да те имам целия :
да са мои
всичките двадесет и четири часа
в твоето денонощие;
аз да срещам първия ти поглед
сутринта;
мен да парят със възторг и страх
мислите, пред друга неизречени;
да въставам срещу твойта упоритост –
и като след бой да се предам
на победителя.
Искам да те имам целия :
все едно
дали си винаги със мене,
все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда),
все едно –
стига, като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.
Много ли те искам ?
- По-малко не мога.