четвъртък, 24 септември 2009 г.

ще те нарисувам

============

- Една жена ще дойде, ще разтреби,

нещата ти с любов ще подреди

и после на прозореца до тебе


в мълчание добро ще поседи।



Ще бъдеш разтревожен от жената,

която изведнъж те сполетя।


Но тя ще се усмихва в тишината

и ти ще й повярваш, че е тя।



Завинаги при тебе ще остане,

при хаоса на твоя мъжки дом।

И твоите приятели пияни

без укор ще посреща, мълчешком।



И твоите посоки многобройни

свободно ще събира във една।


Ще бъде с тебе в дните неспокойни

и в нощите, защото е жена।



Тя другите мъже ще възхищава

и всички ще те питат : "Откъде

можа да я намериш ти такава?"

Ще казваш : "Тя самичка си дойде....."

.........Тя сама...Една жена!

ще те нарисувам

....................................

7 коментара:

  1. Страхотен стих,Ванко!!!...Къде има такава жена,казваш???

    ОтговорИзтриване
  2. Изповед ............
    /до Моето Слънчице/

    Здравей, пиша ти това писмо,
    защото те обичам страшно много.
    И защото искам винаги да си щастлив.
    Няма място в теб за тази болка.
    Тя е за един друг свят... по-некрасив.
    А твоят е слънчев и топъл и толкова
    приказен, чуден, вълшебен...
    И ми е някакси толкова
    чрез теб, на мене потребен.
    Защото аз се усмихвам,
    когато се усмихваш ти.
    И ми стига, за да съм щастлива,
    това да си щастлив и ти.
    И си признавам, че честичко
    си взимам от кехлибарения цвят на очите ти.
    И го пазя дълго в шепите
    на тайните си мисли и мечтите си.
    И си признавам, че дълго те гледам,
    когато спиш и сънуваш.
    А ти или не знаеш
    или на шега се преструваш.
    Понякога и на мен ми е тъжно.
    От нищото, ей така, се разплаквам.
    Защото знам, че ти ще ме прегърнеш
    и затова не спирам да го правя.
    Защото имам нужда да чувствам ръцете ти,
    топлината ти, всичко...
    Защото ти си душата ми, сърцето ми
    и въздухът, който аз дишам.
    Защото без теб няма смисъл,
    никакъв смисъл няма, за да живея.
    А със теб ми е нежно, красиво
    и топло и слънчево и копнежно.
    И още толкова много за тебе мога да пиша.
    Но ти вече знаеш. Знаеш вече нали?
    Аз толкова много те обичам.
    Толкова много... Помни...

    ОтговорИзтриване
  3. Възрастта идва не с годините, а с опита. Опитът научава хората на доброта. Сърдитите възрастни хора не са пораснали. Те са деца на много години. Ако попаднете на сърдит старец, постъпете с него като с малко дете - подминете го без да му обръщате внимание или му подайте бинбон. Ще ви се усмихне. Ако не се усмихне, значи или не обича бонбони, или е диабетик. А ако ви се разсърди още повече, значи е толкова малко дете, че не разбира жеста ви. Тогава просто си продължете пътя.
    Но има индивиди, които смятат че светът е джунгла и единственият начин за оцеляване е да убиват. Ако се чувствате в джунгла, запазете достойнството на слоновете.

    Мрачни мисли с отенък на надежда в един отвратителен ден.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря за шеговитите,и прекрасни думи! Все пак сте страхотни приятели! И не забравяйте,че най-важното на тази планета е любовта!!! Нищо друго няма значение!


    Администратора

    ОтговорИзтриване
  5. Ти

    Ти си на мойта победа горчивото,
    Ти си сълзата неканена.
    Ти си чувството, дето все не откривам,
    Ти си солчицата в раната.

    Ти си дрехата, дето най ми отива.
    Ти си обетът неискан.
    Ти си камъкът, хвърлен в моята нива
    Ти си стихът ненаписан..

    Ти си копнежа, все разпиляван.
    Ти си утехата в мрака.
    Ти си грешката, която прощавам.
    Ти си мечтата нечакана.

    Ти си мой демоничен спасител.
    Ти си лъжата безсрамна.
    Ти си най-жестоката моя истина.
    Ти си мехлемът за рани.

    Ти си ми всичко, което без рими
    в живота веднъж се изрича,
    всъщност исках да кажа, прости ми,
    че те обичам.

    ОтговорИзтриване
  6. Реконструкция на сърце

    Той ми прави небето, смеха и тъгата.
    И създава наново чудесата във мене.
    Той е юлското слънце, януарският вятър,
    и априлският дъжд, и вкусът на ноември.
    Той ми знае душата до последната бримка.
    Знае как да разплита възлите по нея.
    Той е всичко, което бих могла да поискам.
    И това, за което да помисля не смея.
    Той ме прави наново. Мълчаливо сглобява
    всички късчета 'аз, която била съм'.
    Но не знам дали знае, че се вгражда отляво.
    Там, където по принцип се намира сърцето.
    И чрез него живея. Дишам с дъха му.
    (Ако тръгне, ще бъда съвсем бездиханна.)
    ...
    Той ме взема във шепи и с устни ме сбъдва.
    Аз му вярвам до лудост. До лудост му вярвам.

    ОтговорИзтриване