..................................................................................... ЗАКЛИНАНИЕ ...................................................
Не спирай никога да ме обичаш,
чуваш ли,
не смей и за секунда да преставаш,
дори когато другаде си влюбен,
дори когато ти се иска да ме мразиш,
когато нямаш спомен, че ме има
и ме усещаш само с интуиция,
когато избелява името ми,
когато пожелая да съм ничия,
когато те боля до изнемога,
когато ме разплакваш от безсилие,
когато ме вгорчаваш от тревожност,
...................................................................................когато по случайност съм ти мила,
когато си отивам, натрошена
от острите ти думи и от вятъра,
когато ме целуваш уморено
и страшно ти се иска да избягаш,
когато укротяваш страховете ми
и сам се плашиш, че умея да съм твоя,
когато ме издигаш до небето,
когато ме засипваш с безпокойство,
когато се раняваме взаимно
и след това тъжим разнопосочно,...
когато се преструвам, че съм зима,
когато слагам (пред)последна точка,
когато ме захвърляш най-небрежно
в кашона с непотребните си вещи,
когато най-внезапно ставаш нежен,
когато липсата ти ме приклещва,
не спирай никога да ме обичаш, чу ли,
защото спреш ли, цялата Вселена
ще спре да съществува, ще се счупи
във вените и стъкленото време,
ще бъде ледниково, мъртво, безутешно,
по-страшно даже от библейска притча.
Не смей дори да си го мислиш !
Не спирай никога да ме обичаш.
........................................................................................................................17.VI.2011.......................................................
Пиши де!
ОтговорИзтриванеТи, моя милост и другите в мен :)
ОтговорИзтриванеТи познаваш всичките ми аз.
Нежната, гальовна като коте,
другата - препила с тишина,
измълчала чак до край живота.
Лошата - ядосана и гневна.
Лиглата, която те разсмива.
Сръдлата, която те изнервя.
Влюбената - истински щастлива.
Тъжната...а тя те натъжава...
И онази, дето се страхува.
Спящата Красавица. И жабата.
(И при двете става със целуване.)
Доверчивата, наивна чак до глупост.
Умната (понякога се случва).
Половинката ти абсолютна лудост.
И онази, дето е заключила
кулата си с десет катинара,
тъй като светът навън я плаши.
Ти познаваш цялата ми шареност.
Всичките жени във мен познаваш.
И те всички искат да останеш.
Искат да ги искаш всички, всички!
Да ти кажа ли една мъничка тайна?
Всички ние много те обичаме.
Преди 2 години, по това време.....
ОтговорИзтриванеОбичам да живея с теб,
обичам да мечтая с теб,
обичам „лъжички” с теб,
обичам да се сливам с теб,
обичам да се смея с теб,
обичам да създавам спомени с теб,
обичам да сънувам с теб.....
Обичам да обичам ТЕБ !
Целувам те, Мое Слънчице !
.=.=.=.=.=.=.=.=.=.=.=.=.
Колко контрасти в тези 2 години !
Болки - смях,
липса - сливане,
докосване - нежност,
стихове - проза,
отричане - търсене,
мълчание - среднощни разговори,
раздели - прегръдки,
тишина - и крясък....
Благодаря за цветните години, Пухчо !
Следваща любов
ОтговорИзтриванеЗа доказателство до тебе ще остана,
доказателство, че има в тоз живот,
макар и леко закъсняла -
вълшебна приказка, наречена любов.
И щом така е редно, нека да съм следваща любов...
След "НЕЯ" ще понасям твойта предпазливост
ще съм лечителка на раните ти. Ще боли,
но аз ще те лекувам търпеливо, бавно
и ти ще станеш някой ден готов, нали ?!
Ше ме обичаш ненаситно, жадно
и нищо, че съм следваща любов! Дори
страхът от твоето сърце аз ще прогоня,
/че заел е мойто място там/
и нежно ще се грижа, тихичко ще му говоря,
за да ме поискаш и запазиш сам !
Там ли си...
ОтговорИзтриванеПонякога, когато те очаквам,
изпитвам страх, че съм ти се въобразила
в едно отминало отдавна лято
и после в някаква изгубила ме зима,
а теб те няма, няма те изобщо,
изобщо никога, изобщо никак,
и знаеш ли, това е много лошо.
Тогава цялата те викам и те викам...
без глас, без ни едничка дума,
но викам с вени, с пулс
с очи
със...всичко
и цялата изтръпвам -
да ме чуеш
да чуеш
как
безмълвно те обичам
от другата страна на разстоянието
което се протяга помежду ни
едно такова
страшно, празно, нямо,
а пълно цялото с различни думи.
И после си припомням че те има -
щом мен ме има, теб те има също.
В противен случай нищо няма смисъл -
ни ябълките, ни луната, нито къщите,
нито дори шедьоврите на Ренесанса
ни цялата космическа програма,
нито идеята за Истинското Щастие.
Разбираш ли, изобщо смисъл няма
да съществувам само аз,
така, б е з т е б н а,
и безадресна, и напълно ничия,
случайна и напълно непотребна,
препълнена с излишност от обичане,
сама във цялата вселена, и ранима,
направена от сънища и стихове.
Та...исках да си кажа, че те има.
Да те повярвам целия.
И да утихна.
Остави ме да те обичам...
ОтговорИзтриванеНе мога да те наобичам, не разбираш ли...
Все ми се струва страшно недостатъчно.
Все ми се струва като миг-премигване -
такова малко и безумно кратичко.
А ти ми се обичаш много. Много!
Защо - не зная. Никак и изобщо.
И за това - не питай. Аз не мога
да ти измисля отговори на въпроса.
Обичам те ... така. И без "защото".
Или защото мога... Пък и искам...
Обичаш ми се. Толкова е просто.
А щом боли, показва, че е истинско.
Обещай ми
ИзтриванеОбещай ми усещане за наближаващо щастие,
и простор за крилете ми,
и роман за душата,
и завивки от пух,
и закуска във Тифани,
и среднощно мечтаене,
и море необхватно,
и разходки по плажа,
и звезди във очите ми,
и сонети през август,
и вълшебства през зимата,
и камина, и вино,
и любов като в приказка,
и поляни с глухарчета,
и прегръдки без спиране…
и писма до поискване,
и билети за някъде,
и отдаване истинско,
и букети от макове,
и целувки разтапящи,
и очакване трепетно,
и моменти на сбъдване,
и емоции шеметни.
…и обичане.
Само теб и сърцето ти…
друго нищо не искам.
АВГУСТОВСКА ЛЮБОВ
ОтговорИзтриванеКато изгрев те чаках след тъмната вечер,
твойте тайни разплитах броейки звезди
и те виждах – ту близо, ту някак далече...
Във душата ми трайно загнезди се ти.
Както молят за дъжд след жестоката суша,
тъй и аз молих Бога да дойдеш при мен...
Песента на морето по Залеза слушах
и те чаках със Изгрева в новия ден.
Колко бури в сърцето ми тихо отминаха,
и се лутах в Живота - сегашния, бившия...
Колко пъти мечтите ми с теб се разминаха
и кръщавах те в нощите със луностишия...
Ала слънце изгря! И прогони кошмара!
На брега си те срещнах днес с изгрева нов!
И че зима е лъже ме днес календара!
Август месец роди се щом тук си, Любов!
01 Август ..................
Все още вярвам в ОБИЧИ – дори и да болят, дори да те предават, дори да си отиват, дори да се отказват да обичат. Защото и те помня, и те търся, и ми липсваш, и ти прощавам, и те чакам да ме откриеш. И съм жива !
ОтговорИзтриванеВсе още вярвам в ОБИЧИ – защото помня и „без теб”, и „мъртва съм”, защото знам самотното на „няма те”, ръката ми – студена и празна, душата ми – измръзнала и пуста, защото още повече боли, когато съм без смях, без „гуш”, „лъжички”, „твоя съм”.....
Все още вярвам в ОБИЧИ :
Обичам Болката от Истинските Чувства !
Обичам Битката за Истината в Чувствата !
Обичам Будното Изстрадване от Чакане !
Обичам Бeзпаметното Изживяване на Часовете !
Обичам Бързото Избликване на Чувствата !
Обичам Близостта на Истинския, Чакания !
ОБИЧ е не защото така искам, а защото не мога по друг начин, защото другото е невъзможно, защото другото е лишено от смисъл ! Не се обича с ума, а със сърцето – то не пресмята колко дава, не брои колко имат да му връщат, но най-важното – не съжалява !
Не съм хубава, не съм млада, бръчките и белите коси са единственото, с което ме дарява всеки нов ден, нервна съм – често бясна, ръбата съм – понякога проклета - такава може би не ти подхождам... И май нямам нищо за даване - освен душата си, но тя отдавна вече е твоя !
Но такава те ОБИЧАМ !!! И толкова е хубаво – почти като във приказка !
Някога бил ли си с някого
ОтговорИзтриванепо сетива
оголени до последен неврон?
По мисли. По сънища. По (не)разстояния.
По (не)вяра. По студ. По мълчание.
По неживени пра-спомени.
По искри от докосване.
По невъзможност да дишате заедно
без да запалите въздуха.
По лудост. По страсти. По кости.
По еднаквост. По грохотно падане.
По дълги раздели. По тежки сръдни.
По пристигане. По заминаване.
По гръмотевични нощи. По сини луни.
По лъжа. По отворени рани. По страх.
По (не)истина. По вода. По сол. По душа.
Някога бил ли си в някого
дълбоко до дъното? Така
че да вдишаш всичките свои дъна.
И там да останеш
без да можеш да тръгнеш.
Без да виждаш напред. Без да има назад.
Някога бил ли си така Един с някого
че да нямат значение ничии грешки.
Нито гордост. Нито срам и вина.
Да не знаеш чии са сълзите горещи –
дали твоя или друга, (не)чужда тъга.
Някога бил ли си с някого
който единствен е виждал у теб
недостойния звяр захапан от демони
грозно и диво без свян да вилнее?
А после с този звяр е правил любов
и без страх е заспивал до теб укротен
да досънува мита за Язон и Медея.
Бил ли си с някого без никакъв грим?
По жестокост. По слабост. Без воля.
Бил ли си там дето грозно се спуква
всяка маска на Живота от роли?
Там, дето храчиш кръв и плюеш по Бог.
А всъщност се оказва че плачеш.
И си толкова гол. Без листо. По любов.
Бягал ли си от себе си в някого?
Мълчал ли си страшно? Като смърт. Като гроб.
Крещял ли си, когато си искал да плачеш?
Бил ли си едновременно
господар, куче, котка и роб?
Някога бил ли си толкова някого
а той толкова теб
че е напразно всяко усилие
да бъдеш не-него. Освен на парчета.
И тези парчета няма как да съшиеш –
не всички са твои, а от твоите
толкова много….половината липсват.
И е късно след такова докосване
само себе си пак цял да измисляш.
Някога бил ли си толкова Двама
че да няма къде да се скриеш, дори да поискаш.
(А понякога искаш - да спре по две да боли.)
Не можеш, защото вече не знаеш
къде свършва Другият. Къде почваш Ти.
Някога бил ли си всичко това?
Повече друг, отколкото себе си?
И знаеш ли какво е премълчано завръщане?
То е когато след всяко дълго отсъствие
осъзнаваш че изобщо от някого
не си си отивал. Само сляпо си тръгвал.