неделя, 18 април 2010 г.


СБЪДНИ МЕ...
Когато падам във очите ти
и търся нежното си име,
ти недей го говори,
а сбъдни го,
а сбъдни ме...
И щом се спусна по страните
на лицето -
докосни ме.
Като капка ме обичай.
Прегърни ме,
целуни ме;
За да мога да съм дъжд,
ти звънливо изречи ме
само с устни,
само с дъх
само с себе си...
Сбъдни ме!

3 коментара:

  1. http://www.youtube.com/watch?v=13LwhdyQ1Rk&feature=related

    ОтговорИзтриване
  2. ....Ако ти не съществуваше,
    кажи ми за какво бих съществувал аз?
    За да се влача в един свят без теб,
    без надежди и съжаления...

    И ако ти не съществуваше
    аз бих измислил любовта.
    Като художника, който
    вижда как под пръстите му
    се раждат цветовете на деня.
    Но, не разбира как става това...

    Ако ти не съществуваше,
    кажи ми за какво бих съществувал аз?
    За минаващите, заспиващите в прегръдките ми,
    Които не бих могъл да обичам никога...

    Ако ти не съществуваше,
    аз не бих бил повече от една точка,
    в този свят, който идва и си отива,
    аз бих се чувствал изгубен...
    Бих имал нужда от теб.

    Ако ти не съществуваше,
    кажи ми как бих съществувал аз?
    Бих могъл да се преструвам, че съм аз,
    но нямаше да бъда истински

    И ако ти не съществуваше,
    вярвам, че бих я намерил, открил,
    тайната на живота.
    Само за да те създам
    и да те гледам...

    http://vbox7.com/play:0d379ec0&ef=1

    ОтговорИзтриване
  3. Не ме разбирай...

    Навярно те обичам по-различно.
    Не точно както си си го представял.
    Но съм такава и ... така обичам.
    По-тихо. По-дълбоко. До забрава.
    И няма да съм тази, дето
    ще ти сервира някакви дълбоки драми.
    Аз просто пазя всичко във сърцето си.
    Това е обич, знаеш ли...не знаме.
    И някак ми е глупаво да я доказвам
    с безсмислената показност, която
    отвън е шарена, а вътре - празна.
    За мене обичта е ... свята.
    А другото е вятър и мъгла...
    Цъфти лудешки, после прецъфтява...
    И аз не мисля, че това е любовта.
    Любов е нещото, което продължава
    дори когато мине пролетта,
    дори когато пъстрите цветчета
    полегнат тихо мъртви във пръстта.
    Но любовта остава. И им свети.
    И не, не чакам да ме разбереш.
    Отдавна зная, че не си приличаме -
    различни хора от различни светове.
    И все е обич уж...А е различна...

    ОтговорИзтриване