петък, 17 юни 2011 г.
..................................................................................... ЗАКЛИНАНИЕ ...................................................
Не спирай никога да ме обичаш,
чуваш ли,
не смей и за секунда да преставаш,
дори когато другаде си влюбен,
дори когато ти се иска да ме мразиш,
когато нямаш спомен, че ме има
и ме усещаш само с интуиция,
когато избелява името ми,
когато пожелая да съм ничия,
когато те боля до изнемога,
когато ме разплакваш от безсилие,
когато ме вгорчаваш от тревожност,
...................................................................................когато по случайност съм ти мила,
когато си отивам, натрошена
от острите ти думи и от вятъра,
когато ме целуваш уморено
и страшно ти се иска да избягаш,
когато укротяваш страховете ми
и сам се плашиш, че умея да съм твоя,
когато ме издигаш до небето,
когато ме засипваш с безпокойство,
когато се раняваме взаимно
и след това тъжим разнопосочно,...
когато се преструвам, че съм зима,
когато слагам (пред)последна точка,
когато ме захвърляш най-небрежно
в кашона с непотребните си вещи,
когато най-внезапно ставаш нежен,
когато липсата ти ме приклещва,
не спирай никога да ме обичаш, чу ли,
защото спреш ли, цялата Вселена
ще спре да съществува, ще се счупи
във вените и стъкленото време,
ще бъде ледниково, мъртво, безутешно,
по-страшно даже от библейска притча.
Не смей дори да си го мислиш !
Не спирай никога да ме обичаш.
........................................................................................................................17.VI.2011.......................................................
петък, 9 юли 2010 г.
Понякога е трудно за разбиране.....
Понякога ме правиш страшно тъжна,
разплакана, ранима и сама.
Понякога до лудост ме объркваш.
Понякога ми иде да крещя.
Понякога ми иде да съм друга.
Да бъда лоша и ужасно безразлична.
Но някак си не мога и не мога.
Защото, знаеш ли... аз те обичам.
Обичам те сърдито и щастливо,
обичам те ядосано, безмълвно.
Обичам те, когато съм горчива.
Обичам те, когато се разсъмва.
Обичам те, когато ми се сърдиш,
когато ти се сърдя, те обичам,
обичам те, когато си ми труден,
когато със сълзите си изтичам,
когато вън вали, когато липсваш,
когато нощите ми стават само твои,
когато спя, когато дишам,
когато се изгубвам зад завоя,
когато ме намразваш за последно,
когато за последно те отричам,
когато си ми дяволски потребен,
когато...
Винаги.
Аз те обичам.
5.07.2010
T.V
Понякога ме правиш страшно тъжна,
разплакана, ранима и сама.
Понякога до лудост ме объркваш.
Понякога ми иде да крещя.
Понякога ми иде да съм друга.
Да бъда лоша и ужасно безразлична.
Но някак си не мога и не мога.
Защото, знаеш ли... аз те обичам.
Обичам те сърдито и щастливо,
обичам те ядосано, безмълвно.
Обичам те, когато съм горчива.
Обичам те, когато се разсъмва.
Обичам те, когато ми се сърдиш,
когато ти се сърдя, те обичам,
обичам те, когато си ми труден,
когато със сълзите си изтичам,
когато вън вали, когато липсваш,
когато нощите ми стават само твои,
когато спя, когато дишам,
когато се изгубвам зад завоя,
когато ме намразваш за последно,
когато за последно те отричам,
когато си ми дяволски потребен,
когато...
Винаги.
Аз те обичам.
5.07.2010
T.V
неделя, 18 април 2010 г.
сряда, 7 април 2010 г.
Ако ти беше до мен...
Ако беше до мен, всичко би било толкова различно...
Ако....., щеше да разбереш, че всичките 24 часа от живота ми са твои... – защото всяка моя будна минута ти принадлежи...
Ако....., щеше да ме имаш всяка нощ... - а не да се терзаеш с мисълта къде, и с кого ли би могло да съм...
Ако....., щеше да виждаш колко щастлив ме прави всяка една твоя мила дума, поглед или жест – защото ти си тази, която искам да имам до себе си...
Ако....., нямаше да се нараняваме толкова често... – защото щеше да разбереш, че единственото ми желание е да се чувстваме добре, заедно...
Ако....., нямаше да ти е безразлично колко ме боли от лошите думи – защото поводите да ги отправяш към мен щяха да са далеч по-малко...
Ако....., щях да се науча да давам израз на всичките проявления на обичта си към теб... - може би твърде постепенно и плахо според теб, но със сигурност така, че да не остава и сянка на съмнение в това, че смисълът на живота ми е именно тази любов, и нищо друго...
Ако.....,
Ако.....,
Ако.....,
Ако беше до мен, всичко би било толкова различно...
Ако....., щеше да разбереш, че всичките 24 часа от живота ми са твои... – защото всяка моя будна минута ти принадлежи...
Ако....., щеше да ме имаш всяка нощ... - а не да се терзаеш с мисълта къде, и с кого ли би могло да съм...
Ако....., щеше да виждаш колко щастлив ме прави всяка една твоя мила дума, поглед или жест – защото ти си тази, която искам да имам до себе си...
Ако....., нямаше да се нараняваме толкова често... – защото щеше да разбереш, че единственото ми желание е да се чувстваме добре, заедно...
Ако....., нямаше да ти е безразлично колко ме боли от лошите думи – защото поводите да ги отправяш към мен щяха да са далеч по-малко...
Ако....., щях да се науча да давам израз на всичките проявления на обичта си към теб... - може би твърде постепенно и плахо според теб, но със сигурност така, че да не остава и сянка на съмнение в това, че смисълът на живота ми е именно тази любов, и нищо друго...
Ако.....,
Ако.....,
Ако.....,
петък, 19 февруари 2010 г.
понеделник, 15 февруари 2010 г.
четвъртък, 24 септември 2009 г.
ще те нарисувам

- Една жена ще дойде, ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи।
Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя।

и ти ще й повярваш, че е тя।

при хаоса на твоя мъжки дом।
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком।
И твоите посоки многобройни
свободно ще събира във една।
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена।

Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат : "Откъде
можа да я намериш ти такава?"
Ще казваш : "Тя самичка си дойде....."
.........Тя сама...Една жена!
ще те нарисувам
....................................
вторник, 18 август 2009 г.

ЗДРАВЕЙТЕ !!!
Това е моят блог...защо го създадох ли? Просто да се мотам във виртуала, да си пиша глупостите, да споделям с приятели и врагове болките и радостите, да казвам понякога това, което искам, с надеждата, че тук ще влязат малко повече хора, отколкото са приятелите ми за по кафе, или просто така...илюзията за едно цветно, макар и виртуално съществуване....Оставате ли?...
Не мисля да ви занимавам със себе си, но от възпитание - нормален, относително интелигентен, уравновесен и спокоен човек в зряла възраст, обичам да обичам, никого не мразя, не пия алкохол /и чудо - още съм жив!/, нищо човешко не ми е чуждо, отвеян съм на тема езотерика, паранормално, и невидимо, но няма да говорим за това....
Ще бъдем ли приятели?...Оставате ли??...
Непозната...
Абонамент за:
Публикации (Atom)